" Да бъдат без нищо"...Сложила съм определението в кавички, защото е буквално казаното от по - малката ми дъщеря Федерика, а и защото вероятно точно така ще ги наричаме занапред...-;). Правя ги много често. Почти толкова, колкото често правя и пица, понеже са от същото обикновено тесто със зехтин, с което си правя и нея и обикновено заделям от него и за гризинки. В случая обаче с половин доза/ 500 гр. брашно/ от обичайната бяха на дневен ред само те. И така :
Необходими продукти:
- 500 гр. брашно
- 280 мл. топла вода
- 12 гр. прясна мая
- 2 - 3 лъжици зехтин и още за намазване
- 1 равна лъжица мед или захар
- 1 равна лъжица сол
Приготвям ги така:
В топлата вода разтварям маята с меда / захарта/ и след като пошупне добавям солта, зехтина и брашното на части. Омесвам меко и гладко тесто, което покривам и оставям да втасва.
Когато е готово, го разделям на две питки, които премесвам и оставям да починат около 5 минути, за да омекнат отново.
Едната питка превръщам в крекери така, разточвайки на много тънка кора и нарязвайки на филийки.
После ги редя в тавичка и ги надупчвам хубаво с вилица, за да пека крекери, а не мини арабски питки-;))))).
Мажа също с разбити заедно зехтин, вода и сол и пека в загрята фурна на 180 - 190 гр. до приятен загар.
Докато се пекат крекерите, разточвам тестото за гризините-;). Правя го, както съм видяла на видео, че действат италианските майстори хлебари и сега показвам нагледно-;).
Разточвам тестото на тясна и дълга кора, която мажа щедро със зехтин и оставям да втасва така.
Когато видимо се понадуе, режа на ивички.
Всяка ивичка издължаваме леко с ръце, т.е. те са така мекички, че в ръцете ми си се издължават сами.
Редя ги в тавичка, покрита с хартия за печене и ги изпичам и тях до приятен загар.
Мажа също с разбити заедно зехтин, вода и сол и пека в загрята фурна на 180 - 190 гр. до приятен загар.
Докато се пекат крекерите, разточвам тестото за гризините-;). Правя го, както съм видяла на видео, че действат италианските майстори хлебари и сега показвам нагледно-;).
Разточвам тестото на тясна и дълга кора, която мажа щедро със зехтин и оставям да втасва така.
Всяка ивичка издължаваме леко с ръце, т.е. те са така мекички, че в ръцете ми си се издължават сами.
Редя ги в тавичка, покрита с хартия за печене и ги изпичам и тях до приятен загар.
И ето и едни не " с без нищо" , а с вкус на пица -;). Наистина неустоими ! Топли, топли , а свършват вече-;))). / Тук тестото преди да го нарежа на ивички, намазах със смес от пасирани домати, зехтин, риган и много малко сол. /
Ето и още с вкус на пица, че много любими станаха -;) :
Чудесни са !
ОтговорИзтриванеИ с "нищо" и с "нещо" :)
Поздрави!
Дани, нали?!
ИзтриванеПоздрави!
Страхотни гризини! Ще ги пробвам непременно! Поздрави!
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Гуинет!
ИзтриванеПробвайте ги, ако вече не сте и няма да съжалявате, много са приятни!
Страхотно! Радвам се!
ОтговорИзтриванеАз също благодаря!